Salo o le 120 giornate di Sodoma / Сало, или 120-те дни на Содом / Salo or The 120 Days of Sodom (1975)

Резюме :

В последният и най-известен филм на италианския режисьор, писател и философ Пиеро Паоло Пазолини "Сало, или 120 дни на Содом" (1975), извратената природа на фашизма е показана с откровеност, немислима до този момент в кинематографията.

В основата на сценария е заложен романът на Маркиз Дьо Сад "120 дни на Содом" за извратената разюзданост на четирима френски аристократа в края на 18-век, сюжетът на който е пренесен в 1945 година, след падането на режима на Мусолини, в контролираната от немците кралска държава Сало - Северна Италия, където е роден Пазолини. Вождовете на Сало - Херцог, Епископ, Банкер и Съдия, нареждат на войниците да похитят 16 от най-красивите момчета и момичета, за удовлетворение на вождовските извратени желания.

Жертвите във филма, са длъжни да преминат през три кръга на изпитание: "Мании" - "Екскременти" - "Кръв". В първият кръг, главната роля се изпълнява от господин Ваккари, който развращава подрастващите с разкази за най-разнообразни сексуални извращения (мании). За Пазолини, този кръг бил метафора на европейския декаданс, като епохата на романтизма, се трансформира в епоха на фашизма.

Кръг "Екскременти" започва, когато едно от момичетата-жертви не издържа на издевателствата и започва да крещи за помощ. За наказание бива заставена да яде екскременти от пода.

В кръгът "Кръв", Еросът преминава в Танатос. Жертвите се извеждат в двора на замъка, където биват зверски убивани, като за последен път са и предварително изнасилвани. Вадят им очите, отрязват гениталиите им, набучват ги на метални прътове, скалпират ги.

Херцогът, Епископът и Банкерът извършват убийствата с помощта на охранителите, докато през това време Съдията ги наблюдава с бинокъл, зад прозорец. Камерата е разположена така, че зрителите гледат на всичко ставащо като през очите на съдията. С такъв образ, зрителят става и явен съучастник в тази некрофилска оргия, доколкото, съгласно дьо Сад, наблюдението на секса се явява съучастие.

В едно от интервютата на Пазолини, му бива зададен въпрос, дали актьорите, играещи жертви, са били мазохисти, на което той отговаря: "След като съм избрал именно тях, то значи, че са били мазохисти".

Известно е, че Пазолини предпочитал да използува в своите филми непрофесионални актьори. Всички подрастващи, играещи в този филм, са били прости италиански деца, събирани за снимките на Пазолини, вероятно така, както са събирани жертвите във филма, разбира се, без автомати. Някои от момчетата са станали и любовници на Пазолини, което е било характерно за него.